zapek.net

Сред цялата житейска какафония
на този свят объркан и чурук,
гъзът е най-удачната хармония
на форма, миризма, на цвят и звук.

Но той е и най-нещастен според мене...
Мълчи без стон и тегли си каиша.
Цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша...

И ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник „Труд”,
ти можеш като мъничко дете
дори да го научиш да чете.

Гъзът ни дефинира пестеливо
как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.

Затова, а не от суета
не мога туй без трепет да отмина,
в жените най харесвам таз черта,
деляща им гъза наполовина

Не ме е срам това да изразя,
защото даже с риск за свойто его
каквото и да кажа за гъза
ще е разтегливо като него.

И нека хулят разни индивиди
осмивайки гъза със кални струи,
че по-добре един път да се види,
вместо десет пъти да се чуе.

О, нека го охулват гадно! Нека!
Ще повтарям пак със страст гореща –
гъзът е кат сърцето на човека,
не чувства, той горкият, но усеща...

Може би затуй са тъй оскъдни
шегите ни и нямат вече хъс..
Как весело, кажи човек да пръдне
с тоя тъжен и загрижен гъз?

И за да остави този стих следа
надигам гневен и протестен вот.
Гъзът е изход, драги господа!
Недейте го превръща и във вход!

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

ПЪРДИАДА

Пърдете, братя, без стеснение,
Не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
Там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате,
Пръднете си със пълен глас,
Със тон и тембър както искате,
Тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във анданте
Или в алегро в ритъм жив,
Ту нежно, мазно - тип "глисанте"
Ту рязко във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
Прекрасен музикален дар,
Кога пърдиш, пърди със чувство,
С квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество
И имай винаги предвид,
Че то е здраво доказателство,
Че нямаш ти апендицит.

По принцип то е облекчение
В хранителния ни режим,
Затуй без свян и притеснение,
Пърдете, да не напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,
Че само здравий гъз пърди,
А щом е гръмка и тържествена,
Тя никак, никак не смърди.

Пръднята е физиология
И рядък кавалерски жест
Във нея няма демагогия,
А доблест, рицарство и чест.

Пръдни и ти веднъж в живота си,
Госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
Ти без стеснение пърдиш...

Пръдни и ти, приятел, здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
Нов самонадеян колектив!

Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.

Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.

Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?

Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.

Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?

О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!!