Най-мразим педерасти. И ако избирахме bg символ на омразата, щяхме да гласуваме за епилиран мъжки задник със стърчащо копие. Омразата ни е идеологическа, практична и цензурирана. От които само последното е отвратително. Омразата ни е бисексуална и в 4 следобед не знае с кого ще легне тази вечер. Педерастите са последното Анти, победило вкочанените клишета. Че агитките на "Левски" и ЦСКА не се понасят. И двете всъщност не харесват много повече хомосексуализма. Той е оцелялото обществено лайно, в което още можем да хвърляме камъни, без да се изпръскаме. Мързеливите цигани са забранени за нехаресване. Защото е расистко и дискриминационно. Крадливите турци политици са цензурирани от измисления етнически мир и вменената ни историческа вина – заради Възродителния процес трябва да се чувстваме вечно гузни като германци. Мутрите не могат да си ебат майката, защото ще ни спукат от бой. Властта не е курва, защото ще изпрати поне данъчна ревизия.
Педерастите са единствената разрешена публична ниша на омразата. Колкото и агресивна да е тя. Сексуалните малцинства съвсем не са по-важен приоритет пред етническите. Но само срещу тях ще да кажем гласно псувнята си. Бием се с жени в панталони, защото не можем да разтурим дори малък катун. Опитайте се да поискате бетонни стени пред гетата, така както искате педерастите да си го навират само вкъщи. Пробвайте и намерете ефир за пропагандата си. Заплашете малцинствата да не се мотаят по улиците, защото ще ги взривите от първата пресечка. И денят ви ще свърши на неприятно място. Държавата прекрасно знае, че имаме естествена потребност да мразим нещо, и ни подхвърля няколко обратни. Съжалявам, сбърканяци, но нямате представа колко сте прецакани. Това обаче си е много ваш вътрешно хомосексуален проблем. Математически, в която и да е власт има повече педерасти, отколкото цигани. А резултатът винаги е победа на лицемерието. Ако българин защити циганите, е лесно доказуемо, че самият той не е циганин. Но когато говори добре за хомосексуализма, е подозрителен дали не му го поставят тайно отзад. Педерастията е неудобната тема, от чието избягване печелят всички останали малцинства. Естествената ни потребност да мразим все пак трябва да се компенсира с някаква толерантност. Затова и циганите са по-предпазените от недоволните ни камъни.
В един класически ден на омразата има съвсем малко хомосексуализъм. Сутрин се мрази барманът заради снощното ни ужилване с евтина водка. След него - съседа отгоре, който отрано пие паркетин и пуши дрелка. По пътя се мрази кметът, задигнал асфалта, но оставил трафика. В офиса се мразят циганите безделници заради усещането, че се работи предимно за децата им. За обяд има псувни face to face за селската сервитьорка, пристигнала отнякъде в града ти, за да чопли безгрижно стари сополи. Следобед омразата е за политиците (особено турските), които успяват да гепят другата част от изработения ти брутен вътрешен продукт. Да го духа баба ти, когато се разболееш и няма направления. Да го духа след работа и продавачката, която пробутва зеленчук, измит с лятна пот. Вкъщи намразваш малоумните копелета на другия съсед. Късно вечер вече трябва да се сбиеш и се случва с най-неподходящите хора. Обикновено с тъпа и анаболна охрана. В перфектния ден на омразата възможните педерасти са барманът, съседът и кметът. Но те са повече пожелателни, отколкото задължителни. Ако има обратни - още по-добре, но иначе може да не усетим липсата им.
Битовият тероризъм в делничната омраза е опасно забранен. Защото избива в бомби за гейовете. Хвърляме ги, защото има цензура да подпалим законно вратата на съседа, да накараме кмета да не краде, циганите да работят заедно с всички останали, на които вече се плаща, за да бъдем клиенти.
Ако патриотизмът все пак иска да се бие с жени – има едни хора без готова държавна доктрина за защита от омраза. Те работят компаньонка на британски пенсионер с български имот. До всеки английски дядо, емигрирал тук с татуировки и без баба, се навърта по една млада и непрофесионална курва. Която, докато пие почерпен Guinness, произвежда антипатриотичен имидж. Че bg земите се продават с жените. По-добре да признаем, че тук има известно количество педали (както навсякъде). Отколкото да си траем за безчет курви – лесни както никъде другаде.
Докато хвърляхме камъни по самотния и хомосексуален паметник на омразата, забравихме за собствените си хетеросексуални задници. На тях им предстои повече скъсване, причинено от скъп ток и всичко след него. Но никой не прави в мазето бомбички за властта. Защото тя не може официално да бъде курва или педераст. Колкото и лява да е.
