• Последни Статии

  • « Шахмат по празниците | Home | Каракачанов и Димитров със смъртни присъди от македонци »

    Здравното осигуряване, поликлиниките и безхаберието

    By admin | May 30, 2008

    виж темата: Здравното осигуряване, поликлиниките и безхаберието

    Писна ми….

    Всеки месец ми отдържат пари от заплатата, където и да отидеш си доплащаш, на всякъде те гледат все едно си им изял закуската…

    Последния ми сблъсък беше с 28-ма Поликлиника, понеже работя в Дружба и това е най-близкото болнично заведение, ми се наложи да отида там. Личният ми лекар се намира в ж.к. Лагера, понеже нямам време да ходя за всяко нещо отидох направо в поликлиниката и им обясних, че нямам направление. На въпроса защо, им обясних че не мога за всяко нещо да кръстосвам София и ще си платя, последва една дълга лекция, защо не съм си сменил GP-то с някой по-наблизо, защо все пак не съм отишъл да си взема направление и че така работи системата. Нямах време да седя и да слушам словоизлиянията на лелката на информацията, погледнах кой е кабинета на хирурга и се запътих на там. Пред кабинета чакаше един измъчен човечец, който ме осведоми, че доктора го няма, вярно по средата на 4-часовият му работен ден, защо да не отскочи да пие кафе някъде. След около петнайсет минути вратата се отвори и някаква сетра се изниза като пръдня из гащи от там, е човешко, разбрах защо се е крил вътре, викам си простено му е и той душа носи. Прие човека, огледа ме и вика “Ти за к’во си тука”. Обясних му че ме боли крака и искам да ме прегледа - “Направление имаш ли?” - и без това ме боли крака, трябва да ходя до лагера за да си взема. Ей, така ме изгледа, все едно съм му надписал сметките за парното, излая “И там има хирурзи” и ми тресна вратата, в буквалния смисъл пред носа ми, ако бях 10 см. по близо, сигурно щеше да ми го счупи…

    Баси безобразието, ако ти се случи нещо на работното място, което не дай си боже да е в другия край на града, не можеш да отидеш никъде да те прегледат, трябва да се надяваш личния ти лекар да работи по това време, да си отделиш няколко часа през задръстванията, за да ти даде направление (ако има), с което да се съндуркаш до най-близкото болнично заведение, да почакаш на опашката и после да успееш да стигнеш до работата поне за края на работния ти ден.

    виж темата: Здравното осигуряване, поликлиниките и безхаберието

    Категория: Да ги оплюем заедно! |

    Коментар