« Жените могат да обърнат света наопаки | Home | Здравното осигуряване, поликлиниките и безхаберието »
Шахмат по празниците
By admin | May 30, 2008
виж темата: Шахмат по празниците
Чочо няма афинитет към шахмата, седнем ли да играем с него, все бърза да ме матира за няколко минути. Друго е Вильо – с него партиите са дълги и предълги, често отнасят целия ден, докато обикаляме дъската като някои гросмайстори.
Ето на, и вчера след лекия обед в къщата на село, дето се събрахме да посрещнем Новата Година, направихме една чудесна партия, чакайки момичетата да се натуткат с подготовката на празничната вечеря. Чочо след първите няколко хода се премести в гаража да човърка нещо, че да не ни досаждал. Почнахме като професионалисти с по два хода, после докато с един кон вършеех из левия фланг на Вильо, той на десния се промъкна с царя си и изневиделица ми взе дамата. Ядосах се, разбира се, и го погнах с моя. За съжаление имаше няколко квадратчета преднина, та докато го стигна, помете с единия си топ кажи-речи всичките ми фигури.
Скоро положението се усложни – бях останал само с царя, а Вильо имаше още дама и два топа. Почна голямото надлъгване. Измъквах се от подготвените от авера капани, изненадах дамата му и я взех точно под носа му, отмъщавайки за моята. Вильо искаше да ми прибере незабавно царя с неговия, което ми се видя не съвсем по правилата, затова отворих вратата и се провикнах на Чочо в гаража:
– Може ли да се вземе цар с цар, бе?
– Не може! – извика Чочо и поясни – царете не трябва да стъпват на бито поле.
Ей това не ни стана много ясно какво ще рече, важното е, че отървах кожата. Вильо се чудеше де да си дене топовете, преследвах ги навсякъде, докато накрая паднаха и двата. Така останахме с по един гол цар за ендшпила.
Гледахме се кръвнишки ние и царете ни известно време, пообикаляхме малко из дъската, разменяйки си няколко безобидни шаха, докато Вильо изведнъж реши да смени тактиката. Излезе за малко до гаража, изглежда да помоли Чочо за някаква идея, а аз се питах, дали ще забележи, ако с измама си туря някоя и друга фигура, докато го няма. Ама нали не съм такъв мошеник, се задоволих само да бутна царя му в малко по-неизгодна позиция – там, дето дъската се прегъва на две, та фигурките седят опасно килнати.
Вильо се върна горд и доволен – явно бе научил нещо. Дигна царя, тресна с него по съседното поле, извади от джоба си парче тебешир, отбеляза полето и каза:
– Това е бито поле! Да не си стъпал повече!
Ха сега де? Друг тебешир нямаше, Вильо лека-полека си заплю цялата дъска, докато ме заклещи в единия ъгъл. Изтрих тайно няколко белега, ама той взе да не откъсва поглед от таблата и нямаше как, кротнах се в единственото небито квадратче и казах:
– Цайтнот!
– Тва пък какво е? – опули се Вильо.
– Ми аз няма де да ходя, сега ще трябва да играеш сам известно време.
И Вильо бе виждал някъде, че понякога игрите вземат такъв обрат, дето само един човек мести и почна да се разхожда из дъската наперен като някой господар, хвърляйки ми презрителни погледи. Загледах се аз право в неговия цар, сякаш ще го фрасна с нещо, а Вильо се запритеснява:
– Какво си го зяпнал, бе? Ходя си където си искам!
– Гледам кога ще се спъне да си счупи черния врат – това гледам!
Вильо стана по-внимателен от предупреждението, взе дълго-дълго да обмисля ходовете, неговият цар се повъртя няколко пъти около моя да огледа ситуацията, след което се оттегляше в отсрещния ъгъл на размисъл. С всеки час черният цар все повече посърваше, даже ми се стори, че раменете му вече не са така изправени, а и цветът му посивя нещо. Противникът ми изглеждаше все по-загрижен, докато моят цар го наблюдаваше с благородно безразличие. Накрая Вильо се ядоса на момичетата и ги накара да изгасят телевизора, че да можел да се съсредоточи в мисленето, забрани и всякакви приказки и хихикания.
– В тази игра трябва да се мисли няколко хода напред! – отбеляза той и поиска да му сервират половин пресносолна скумрия за фосфор в мозъка. Обаче и това не му помогна.
Към шест и половина бе вече напълно изтощен и след продължително колебание предложи реми.
Ако не беше празник, нямаше да се съглася, разбира се, щях да го изчакам да почне да се моли за милост, но този ден бях ларж и така завърши тежкият двубой, за най-голяма радост на цялата компания.
автор: Zzloba
виж темата: Шахмат по празниците
Категория: За живота, вселената и всичко останало |