« Апостол Апостолов | Home | Наградите на дарвин »
България на седемте джуджета
By admin | June 14, 2009
Има такава страна. Тя рядко е на три морета, вечно е на три ракии, а всъщност принадлежи на кусурите си. Кусурите си имат човешки имена, политически названия и лица, но международното положение никога не ни дава да ги назовем директно. Но България винаги се е управлявала и днес се управлява от тях. Седем джуджета вместо народ и правителство. Седем начина да игнорираш действителността и да отричаш, че тя се случва на тебе. Джуджетата не са хора. Може да са случки. Може да са начин на мислене. Може да са истински.
Курбан
Ето го първото джудже. Един автобус се забива в тълпата. От курбан на курбан се управлява животът у нас. Тълпата почти всяка година дава курбан на нехайството на Избраните. Избраните и Тълпата никога не се срещат. Имат си допирателни. Но винаги катастрофира Тълпата. Винаги тя дава курбан. Тълпата просто не знае - винаги трябва жертва - дали ще е за боговете, дали е на случайността, дали ще е нарочна жертва - животът и провидението си взимат своето. Курбан трябва да се дава. И като не се дава курбан на тия отгоре, Избраните, курбанът отива сам да си вземе жертвата - от тия отдолу, неизбраните. Като не държиш сметка на тези, от които зависи да ти е оправен автобусът, автобусът убива тебе. В друга държава щеше да е друго - курбанът се дава от тия отгоре - някой си подаде оставката, някой бива уволнен, някои се самоубиват дори от срам. У нас - тц, курбан се дава само от тия отдолу.
Всеки ден е курбан. По пътищата. По болниците. По съдилищата. И всички, които управляват съдбите си като стар социалистически автобус на Задушница - от курбан на курбан.
Рахат
Рахат е второто джудже. Има такива места на планетата - рахатът се състои в това, да имаш буца сирене, бел хлеб, сол и можеш вече да мечтаеш за кромид лук. Рахат е да си пенсионер и да отидеш април на море. Рахат има и за най-бедните и за най-богатите. Рахат е да живееш далече от циганската махала, да имаш лична охрана и да не виждаш в какво се превръща страната ти. Рахат е луксозна кола по разбит път. Рахат е да си богат от глупостта на другите. Докато не те отвлекат. После си плащаш - и пак - рахат. Като в локум живеят хората наоколо, бавно като в локум са оплетени и животът им минава като в локум. Като се случи нещо, веднага си викаме - а, ние сме си рахат, това на нас не може да ни се случи. И се отърсваме от печалните новини като от пудра захар в скута си. Какво е станало?! А, така ли? Махваме с ръка и продължаваме да си гледаме рахата. Махването с ръка също е бавно, като на забавен филм, локумът пречи да махнеш с ръка бързо. Всичко е бавно. Минават седмици, докато един документ, от който зависи животът, съдбата и работата ти, мръдне от едно бюро до друго бюро. Всички са в локума. Рахатуват, докато не дойде време за курбан. Тогава пак рахатуват. Благотворително.
Келепир
Третото джудже е на власт. То командва другите с къси отривисти звуци. Кьоравото - така му викат по нашите места на това джудже. Ако може да ударим кьоравото - веднага го удряме. Циганин сече железобетонен стълб с брадва. Кьоравото е вътре - ше му извади железата, ше изкара два лева. Голям чиновник от партийна квота гепи проекти. Европейски проекти. Дава ги на брат си или зет си да си направят хотел. Никой не се сеща да застреля това джудже. Не можело да се докаже. Не можело току-така да се обвинява. Ясно, че има келепир, ама трябва да се докаже келепир. Никой не смее да каже “гък” на келепира. Защото утре може ние да сме на келепира на масата и тогава и на нас никой няма да посмее да ни каже “гък”. Ей сега идва наш ред на келепира - големите взимат големия келепир, ние взимаме малкия келепир. Келепирени остатъци взимаме ние. Искаме повече келепир, не може така, ше се бунтуваме! Трай си, може и без това да останеш. Уважавай джуджетата, които те управляват. Не смей да им кажеш “гък”. Ще те изгонят от масата. И ще те снимат с любовницата. Край на келепира. Имаш принципи? Принципите са за мъртвите герои. Трай си. Кой каза “гък”?!
Късмет
Истинското име на това джудже е “кисмет”. Означава да ти се случи нещо хубаво. Това е най-източното джудже от тия, които ни управляват. Това е най-нашенската случка: всяка седмица до тото пунктовете ходят повече хора, отколкото по време на избори до урните. Онова, което можем да управляваме, у нас е неуправляемо. Опитваме се да управляваме теорията на вероятностите. По-възможно ни се струва да управляваме генератор на случайни числа, нежели живота си. Пусни тото, спри телевизора. Всички числа са едни и същи, всички политици са едни и същи. Ама тия са моите числа, нидей така. Мои политици нямам. Те са всичките маскари. Виж, числата от тотото са друго нещо. Трябва ми само малко “кисмет”. Всички имат “кисмет”, само аз нямам “кисмет”. Влюбени сме в това джудже. И сме най-нещастните хора на планетата, както сочат проучванията - относно кисмета ни.
Безхабер
Има такова джудже. Викат му хабер, обаче, понеже не идва никога и никой не го е виждал, вече отдавна му викат Безхабер. Това джудже живее на гише. Хлоп-хлоп - гишето е затворено. Това е като да си на държавна работа. Хем има човек, който да е на държавна работа, хем държавата я няма. Седи един човек и си прави безхабер. Около него деца да пищят, полякини да ги отвличат, кръв от носа им да тече - нашият безхабер е там, сиреч го няма. Това е нещо, което е там, когато го няма. Нещо като държавна агенция за нещо си. Нещо като социални работници. Нещо като държавен чиновник. Нещо като полицай, който разследва кражбата на две заклани бременни крави. Нещо като гробище. Седи едното джудже и си клати краката. Плащат му да си клати краката и да казва, че е в обедна почивка. Абе не се ли напочивахте бе, гадове! Не сме - казват безхаберните джуджета и пускат гишето. Къде ще ходиш - седиш и чакаш този, който никога не идва.
Гьонсурат
Това е най-голямото джудже. Ти го питаш за български случай, то ти вика: вие на друга планета ли живеете, наивни ли сте. Българският случай е такъв, че никъде го няма. Сиреч приемала е Европа и други държави в Европейския съюз, обаче като вас няма такава държава. Ще ползваме вашия опит при приемането на следващите държави. Толкова сте зле, че вече си водим записки. Гьонсуратът не е джудже - той е цяла епоха. На крака на всеки българин е закачен с тежка верига по един тежък гьонсурат. Примерно един педофил да пипа едно дете, а после съдът да каже в мотивите си за условната присъда - така и така, пипането на това дете от тоя и тоя педофил не е повлияло на детето. Абе това дори не е гьонсурат, това е гьонсурат на квадрат, защото детето вече е станало мъжка проститутка на гарата. Обаче това е положението. Гьонсуратът не се обсъжда. Човек може да спори с гробищата, с гьонсурата не може да спори. Бий го, вари го, печи го, еби го - гьонсуратът твърди, че това са общи временни затруднения. Ай сиктир.
Фейсбук
Последното джудже е славно джудже. Нещо като гей хомофоб. Нещо като нищо на света. Социална мрежа в интернет в България! Вие да сте видели общество наоколо, че да се приберете у вас и да ми правите социална мрежа?! Социална мрежа в интернет се прави, когато навън тротоарът ти е с подово отопление като в Цюрих. Тогава социалната мрежа може да работи и да си седите в нея. Но не - джуджето Фейсбук в България е като часовник с кукувичка на върха на кочината в Костинброд. Протестират двеста пред парламента - 20 000 хиляди в социалната мрежа. Протестират като попове на Задушница. Социалната мрежа е за секс. Това е нормално. Но да ми се правите на политически активни вкъщи пред компютъра, като знаем, че сте пасивни, когато стане дума за истински секс - това вече е истински наш, роден Фейсбук. Нещо като селкооп-кръчма, където спокойно можеш да псуваш правителството и да разтриваш с опинци. Ще му пръднеш на правителството на мишката. Но не - Фейсбук, големата работа - още едно джудже, което се прави, че управлява. Че нещо зависи от него. Че всички се съобразяват с Фейсбук. Че подписки във Фейсбук. Протести във Фейсбук. Живей във Фейсбук и яж във фейсбук, зачевай във Фейсбук и се раждай пак там. Докато навън камъните падат, падат от небето. Влизаме във Фейсбук и не можем да излезем. Ръц, проклетницата…
Ей тъй на живеем ние със седемте джуджета, които ни управляват. А по телевизията казват, че ни управлява някой друг. Не е верно. Днес България е на седемте джуджета. Те колят, те бесят. Така ще е, докато се правим да ощипани Снежанки и вечно чакаме някой принц да дойде да ни целуне. А докато чакаме - може още малко да поспим. От курбан на курбан, от рахат на рахат, докато си правим келепира пред целия този гьонсурат и безхаберие, чакаме да ни излезе късметът във Фейсбука. Айде, хаир да е.
в. Стандарт - Мартин Карбовски
Категория: България и отатък... |