Пърдиада

ПЪРДИАДА

Пърдете, братя, без стеснение,
Не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
Там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате,
Пръднете си със пълен глас,
Със тон и тембър както искате,
Тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във анданте
Или в алегро в ритъм жив,
Ту нежно, мазно - тип “глисанте”
Ту рязко във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
Прекрасен музикален дар,
Кога пърдиш, пърди със чувство,
С квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество
И имай винаги предвид,
Че то е здраво доказателство,
Че нямаш ти апендицит.

По принцип то е облекчение
В хранителния ни режим,
Затуй без свян и притеснение,
Пърдете, да не напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,
Че само здравий гъз пърди,
А щом е гръмка и тържествена,
Тя никак, никак не смърди.

Пръднята е физиология
И рядък кавалерски жест
Във нея няма демагогия,
А доблест, рицарство и чест.

Пръдни и ти веднъж в живота си,
Госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
Ти без стеснение пърдиш…

Пръдни и ти, приятел, здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
Нов самонадеян колектив!