« Втори Февруари | Home | Най-мразим педерасти! »
Ода за гъза
By admin | February 5, 2009
Сред цялата житейска какафония
на този свят объркан и чурук,
гъзът е най-удачната хармония
на форма, миризма, на цвят и звук.
Но той е и най-нещастен според мене…
Мълчи без стон и тегли си каиша.
Цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша…
И ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник „Труд”,
ти можеш като мъничко дете
дори да го научиш да чете.
Гъзът ни дефинира пестеливо
как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.
Затова, а не от суета
не мога туй без трепет да отмина,
в жените най харесвам таз черта,
деляща им гъза наполовина
Не ме е срам това да изразя,
защото даже с риск за свойто его
каквото и да кажа за гъза
ще е разтегливо като него.
И нека хулят разни индивиди
осмивайки гъза със кални струи,
че по-добре един път да се види,
вместо десет пъти да се чуе.
О, нека го охулват гадно! Нека!
Ще повтарям пак със страст гореща –
гъзът е кат сърцето на човека,
не чувства, той горкият, но усеща…
Може би затуй са тъй оскъдни
шегите ни и нямат вече хъс..
Как весело, кажи човек да пръдне
с тоя тъжен и загрижен гъз?
И за да остави този стих следа
надигам гневен и протестен вот.
Гъзът е изход, драги господа!
Недейте го превръща и във вход!
Категория: За живота, вселената и всичко останало |
March 5th, 2009 at 2:54 pm
Unikalno, velikolepno, novatrsko.Izkliu4itelno smela i sa6tevremenno zabavna ocenka na guza kato takuv,sa6tevremenno s niakoi dobri saveti za jivota:)))
March 12th, 2009 at 12:25 pm
Thank you!
August 1st, 2009 at 5:51 am
Хубава ода се е получила /като изключим някой нарушения в ритъма/
И аз съм написал една “Ода за задника”, която пуснах в “Откровения” и претендирах за уникалност, но ето, че имало и други хвалебствия за Н.В.:)))
August 4th, 2009 at 11:16 am
Много яко послание е отправено за завършек