« bTV… | Home | Ах, тази суета!!! »
БГ пощи
By admin | August 24, 2008
В процеса на работата ми в моя офис се налага всеки месец да пращаме списание - брошура с нашата дейност на хората, с които работим. Това става с договор между нас и пощата да не се лепят марки разбира се - това са около 900 писма и ако трябваше да лепим марки и глупости трябваше да ми изсъхне езика досега. Та ние бием един печат, отиваме в пощата и връчваме писмата, преброени и плащаме за изпращането им. И така в един прекрасен ден отидохме с поредната порция писма, поставихме ги, платихме и помолихме за фактура. Чиновничките (използвам тази дума неслучайно - те с гордост се наричат такива - не пощенски служителки) ми казаха: “ОООО, фактура, това само началникът може да го издаде”. Аз се притесних, честно казано, не харесвам думи като началник. Шеф, мениджър, директор ми звучат добре, ама началник - имайки предвид етимологията, че идва от начало и това е човекът, който е началото на всичко в “предприятието” - нещо като Б-г на системата наистина звучи плашещо. Отидох пред кабинета (не офис - кабинет!!!) и почуках. Никой не отвори. Отдъхнах си леко - щях да отчета парите някак си, ама само да не се занимавам с НАЧАЛСТВА. Обърнах се и в този момент вратата се отключи и отвори със скърцане. Покани ме госпожа около 40 - 50 годишна и влязох като в машина на времето. Попаднах като в сценография за български игрален филм от началото на 80те - дървеното бюро, фикусите, гардеробите. На бюрото седна началника извади си един буркан с кисело зеле с месо и продължи да яде от него докато обяснявах за какво съм дошъл. Тя с мазните пръсти ми написа фактурата и аз тръгнах да излизам. Тогава видях и последния елемент на гротеската - касетофонче eSONYYYs (това е бранд - не е правописна грешка) с формата на кораба на Стар Трек, от което звучеше чалгия на поразия. Излязох, поех си дъх, не напоен с манджа и избягах. Уважаеми пощи, вече сме 2007 година. Красивата 1980 отдавна изтече. Ако може да се съобразите с това нещо и да станете малко по в час и по в услуга на хората.
Това добре. Но в последните дни моите отношения с пощата бяха пак обтегнати. Трябваше да изпратя лични покани за събитие. Само че повечето хора нямаха пощенски код. И понеже в сайта на Български пощи тази услуга не действа все още…, аз ги извадих от БГмапс. Тук е важно да уточня, че от пощите ми предложиха електронен справочник на кодовете на цена 500 лева!!! И следователно днес половината ми писма не са стигнали на посочения адрес, други стигат със закъснение от седмица, но нито едно не е върнато за грешен код. В услуга на клиента, а ? Няма такова нещо - като повечето институции и тук ти се представя услугата - “Върша си работата”. И никакви извинения и заплати не могат да ме трогнат.
Категория: Да ги оплюем заедно! |
January 7th, 2009 at 6:47 pm
На 24 ноември 2008 година, изпратих колет на сестра ми в САЩ, с тегло 2кг и 690 г, за който платих такса от 60 лв. За сумата ми беше издадена касова бележка и пощенска квитанция.Подозирам, че може да е имало някакъв пропуск от пощенската служителка в гр. Гълъбово, понеже е сравнително от скоро на тази длъжност и често прави грешки, когато съм ползвала услугите на БГ пощи, а в конкретния случай извика няколко от по-старите си колежки, за да и обяснят какво трябва да направи. Колета е пристигнал в пощенската станция в Розмънт, Илинойс, САЩ на 30 декември 2008 г., но на сестра ми са и били поискани 37.75 долара, защото на пратката е нямало залепена марка или някакво клеймо, което да доказва, че пощенските такси са платени и според тях това се считало като пратка за сметка на получателя, а залепения баркод бил за съответствие на адреса и съдържанието с декларацията, която съм попълнила. При неин евентуален отказ, те са щели да върнат колета обратно в България, въпреки, че аз платих за пратката немалка сума, но за съжаление, според служителите в САЩ, нищо не доказвало това.И така колета е платен два пъти - първо от подателя и след това от получателя.Намирам това за крайно некоректно и нямам думи да изразя възмущението и разочарованието си.